До колено
Погледна ли творбата Си отблизо?
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана,
или чертогът Ти недостижим е?
Каква ти риза – кожата одрана –
мълвят сираци светлото Ти име.
Башибозук е, Боже и по-страшно!
И бирник е, до бирник – Сатаната,
с души пирува. А скрижали прашни,
измерват на невинните вината.
Щом скакалците вече си Ги пратил,
потоп не бе, а сто годишна суша...
Ако Те има – нейде, зад дъгата –
помагай, че до гуша и над гуша,
дойдоха ни. В опосканата нива.
И Ти очи отвръщаш, отегчено.
Видяло се е – мор ще ни затрива,
а що остане – алчност – до колено...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
