До края
Разбрах, че нямам право да съм слаба.
Че трябва да се уча на търпение.
Че важни са ми любовта... и хляба.
Душата си облякох
във смирение.
Не искам да се лутам из годините,
които като листи отлетяха.
Разказах им във стихове причините
защо щастливи
или тъжни бяха.
Разбрах, че трябва да простя на себе си
за всяко безразсъдно криволичене.
И вместо да гадая сложни ребуси
с живота пак до смърт...
да се обичаме!
Сега се уча стъпка подир стъпка
най-вече себе си да опозная.
Сърцето ми е цялото във кръпки,
но пътя си ще извървя!
До края!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
