Dec 4, 2018, 9:32 PM

До края ще горчи

  Poetry
433 0 0

ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ

 

Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал.
Седя на тротоара с надежда,
че ще чуя: „Дъще моя!“,
но безнадеждно залезът поглежда,
а аз загивам във пороя
от мечти единствено за теб,
но безразличен е прибоя -
идват и си отиват вълните слепи.
Тръгвам и вървя години
с една луна несбъдната в душата,
изгревът бърза да ме подмине,
не може слънцето да пресуши сълзата.
Редят се молбите ми камбанно,
но Бог ме гледа от небето и мълчи.
Всичко е толкова измамно.
А болката във мен до края ще горчи...

 

04 12 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...