До лудост
Събуждам се, ала не искам,
защото знам - не си до мен.
Изпадам в ужас, по стените блъскам
и не мога без теб нито ден.
Задушавам се, разбираш ли?
Каква ли беше таз любов?
Километри делят ни, не виждаш ли?
Крещя, ала до никъде не стига моят зов!
И се чудя как това е възможно?!
Дали пък не е поредна заблуда?
В главата ми е толкова сложно...
Кажи, да вярвам ли в тази полуда?
Но аз те обикнах тъй силно...
Очите отново не виждат реално...
Моля те само - ОБИЧАЙ МЕ, чу ли?!
След поредна лъжа - ще бъде фатално...
© Елена Мирчева All rights reserved.
