До майка
На ...
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце…
Не беше ми майка, когато
бях просто нещастно хлапе…
с разбити мечти, без надежди…
без вяра за идния ден…
Но ти появи се „случайно“…
с усмивка подаде ръка…
от бездната ти ме издърпа…
и ето ме пак на крака…
Не ти ме роди, осъзнавам…
не ти нощем бдеше над мен…
не ти ми пя детските песни…
не ти ме държеше в ръце…
Ти даде ми воля, надежда,
усмивка и капка кураж…
Днес чувствам те аз като майка…
Макар и различна по кръв…
*Произведението беше отличено във второто издание на Международен конкурс "Защо пиша това писмо?".
© Андрей Андреев All rights reserved.
