6.02.2023 г., 10:49 ч.

До майка 

  Поезия » Бели стихове, Друга
1115 1 5

На ...

 

Не ти ме роди, осъзнавам…

не ти нощем бдеше над мен…

не ти ми пя детските песни…

не ти ме държеше в ръце…

Не беше ми майка, когато

бях просто нещастно хлапе…

с разбити мечти, без надежди…

без вяра за идния ден…

 

Но ти появи се „случайно“…

с усмивка подаде ръка…

от бездната ти ме издърпа…

и ето ме пак на крака…

 

Не ти ме роди, осъзнавам…

не ти нощем бдеше над мен…

не ти ми пя детските песни…

не ти ме държеше в ръце…

Ти даде ми воля, надежда,

усмивка и капка кураж…

Днес чувствам те аз като майка…

Макар и различна по кръв…
 


*Произведението беше отличено във второто издание на Международен конкурс "Защо пиша това писмо?".

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??