Събудих се, за да те погледам...
спокойно до мен заспал.
Събудих се да не губя време,
което някой горе ни е дал.
Събудих се, а мислех, че сънувам,
бе ме страх очите да затворя.
Диханието ти тихо исках да поема,
да усетя – ти си мой, аз съм твоя..
Събудих се и с поглед те погалих,
наслаждавах се на тази топлина.
Колко време съм те гледала? Забравих!
Целунах любовта си нежно и заспах!
© Ваня Йорданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
