До мен да си
До мен да си, дори и да умра,
до мен да си пък нека ме презират!
Когато дойде неусетно любовта –
обичаш дори да те убиват!
Ела до мен в прегръдка ме гушни,
за миг да забравя страховете,
в живота си неравен ме пусни,
аз ще ти изкупвам греховете!
Не ме гледай така смутено днес,
не съм кой знай каква, но тук ме има,
от твоето сърце очаквам вест –
вземи ме ти и друг не ще ме взима!
За миг да помълчим и гордостта
и в теб, и в мен ще изчезне бързо!
Усещал ли си някога радостта –
мълчанието може би ни свързва?!
Умирам с тебе да се преродя
и раждам се с тебе да умирам!
До мен да си пък нека да умра,
да помълчим и гордостта умира!
© Теодора Цонева All rights reserved.
