До мене уж си, а не знам къде си
Понякога усещам, че те губя -
до мене уж си, а не знам къде си?
Внезапно ставаш някак друга...
Изчезва крехкото ми равновесие...
С тревога из догадки се провирам,
надничам из обраслите пътеки,
следа от теб обаче не намирам...
На мое място би изтръпнал всеки...
И лутам се из лабиринти сложни
във дебрите на часовете, дните...
Да те открия пак е невъзможно!...
По-скоро биха секнали реките...
Да освежа душата в мене жадна
до извора на спомените спирам,
навеждам се над струята му хладна
и тебе, истинската, тук намирам!..
Задъхан, жаден, луд и ненаситен,
на едри глътки почвам да те пия...
Къде си друг път няма да се питам -
ще дойда тук и пак ще те открия!...
© Роберт All rights reserved.
