До небето и обратно
До небето и обратно,
бяла стълбичка реди се –
поетажно, поетапно,
съградена там,
виси си.
Лете –
дъждове я брулят.
Зиме –
вятър я сковава,
ала стълбичката малка,
бяла все така, остава.
Работата и, е ясна –
път проправя до небето.
Може да е малко тясна,
но е нужна, за “човеко”.
Стълбичката се извива –
нужна е!
Не ще и дума...
Но, по нея за да стигнеш,
трябва ти глава –
от гума.
Да се гънеш –
туй е опит,
туй е мъдрост,
туй е сила...
Даже и човек способен,
случва се да “рикошира”.
За това, е нужна мекост –
да полепваш по стената,
да извиваш се полека
и да следваш стъпалата!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
