Исках да чуя сърцето ти в ритъм,

еднакъв със този на моето.

Исках да чуя, но без да те питам…

душата, че пасва на твоята.

Исках във твойте очи да усещам,

че аз съм за тебе единствена…

Моята обич бѝла е грешка,

а твоята - просто измислена!

Тази любов беше роза в пустиня -

красива, самотна, обречена.

Желаех да чувствам, че тебе те има…

Аз исках да бъда обичана!

Не мина ли ток през твойто сърце?

Остана ли път под краката ти?

Не сви ли в юмруци двете ръце?

Или мен ме запрати по дяволите...

Преглътна ли с мъка едничка сълза?

Дали си ме чакал до съмване?

Душата угасна ли сякаш звезда,

когато от тебе си тръгнах?

Не търсиш ли сметка какъв ми е той -

мъжът, който днес ме прегръща...

И когато достигна до онзи завой,

ще поема ли пътя за връщане?

Ще потърся ли твоята силна ръка,

или легнах на чуждото рамо...

без в мене да има и капка тъга,

без болка от старата рана!

Защо ме принуди да бъда без теб?

Светът ми отдавна превзе го...

Да дишам, обичам, да гледам напред...

от днес ще се уча до Него!