Мина толкова много време,
почти забравих за теб.
Изтекоха толкова безкрайни дни,
дали това беше някакъв късмет?
Разделихме се,
всеки пое по своят път.
Забравихме се,
всеки намери себе си в някой друг...
В един случаен ден,
случаен колкото нашата среща,
ти намери път към мен,
и сирената червена за тревога в мен просветна...
Обзе ме неочакван страх,
почти не помнех твоето име.
Погледнах те с поглед плах,
а сега страха озари ме...
Ти не ми каза нищо повече от едно здравей,
но осъзнах,че си истински човек.
Зарадва ме с една малка думичка,
и накара сърцето ми както преди да се засмее...
Да,случайна среща беше това,
чисто и просто съвпадение.
Но усмихнах се сега,
усмихнах се на човешкото ти отношение...
Страх ме е да те погледна пак,
мина толкова много време.
Страх ме е да не се влюбя пак,
не ме гледай,навреме спри ме...
Длъжни сме да продължим напред,
нашата история е минало...
Въпреки това желая ти късмет,
и до нови срещи стар приятелю...
Аз обичах те някога....
© Александра Матеева All rights reserved.