До приятеля ми....
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Kажи ми, приятелю, това живот ли е
да бачкаш като роб,
да се мъчиш като идиот,
да не спираш да даваш, за тоя дето духа,
и Жалки приятели в гъза да ти го набутват?
Кажи ми, приятелю, що за съдба е нашата,
и какво значи, че наполовина пълна е чашата,
какви тъмни прокоби над нас са надвесли
и как по дяволите, нашите мечти са отнесли?
Кажи ми, дали приятелю, стар
дори и ти ми беше другар,
само когато полза от мен имаше
и тогава доволно с глава кимаше.
Правеше се, че много ти пука,
а зад гърба ми се смееше на всяка моя неслука,
мислеше си, че нищо не виждам
и че на чуждото щастие завиждам.
Кажи ми сега, приятелю стар,
чувстваш ли се като главатар
на жалката си банда, седяща до дъба,
носеща името "ножа да забием в гърба"?
Говори ми, защо мълчиш?
Нима срам долавям в твойте очи?
Нима искаш ти да си премълчиш?
Или пак ножа мислено точиш?
Близки бяхме със теб, дори неразделни,
но живота ни направи личности отделни.
Жалко, ти не успя за мен да се зарадваш
и злобата с гнева започна да проповядваш.
Кажи ми, приятелю, това живот ли е?
На какво да се надяваш, не остана вече.
Раната толкова дълбока е, че не мога болката да трая.
Вече ти е все едно и буташ хуя до края...
© Александрина Балчева All rights reserved.
