До самия край
Понякога човек изпитва тъга,
Може да има причина, може да няма.
Това е без значение.
Но тогава той има нужда от някой
Една ръка да му бъде подадена
И да го отведе от мрака в душата му.
"Аз ще съм винаги до теб!"
Нежен глас да прошепна в ухото му.
"Дори ако отида до края на света
аз няма да те напусна, завинаги съм с теб.
Дали е океан, или планина висока,
Ще го преплувам, ще го премина
Само и само, за да бъда отново до теб.
Ръка за ръка, за вечни времена."
И тогава човек се почувства по - добре.
Хората казват: "Човек се ражда сам."
Хората казват: "Човек умира сам."
Но дори в тези думи на истина,
Това не значи, че човек е сам.
Има ли милата ръка до себе си,
Пък била тя и невидима,
Той ще успее. Ще се изправи.
Понякога човек изпитва тъга,
Може да има причина, може да няма.
Но това е все пак природата му.
Важното тук обаче е нещо друго -
Чак до самия край той има приятел
Видим или невидим, но той е там
За този човек и никой друг на света.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
