До сина
Пътят, синко, що го ′фана
и по тебе ′сички млади,
викат "по добре, че стана",
ала яз не вервам, ради,
ти прощавай, мойта притча
може смешна да изглежда,
но така ми пò прилича
да ти кажам що се сещам.
Свещ от свещ се пали, сине,
и живот - живот го ражда!
Знам ли как си ти в чужбина
и защо се не обаждаш?
Бурен портата задави,
лани покривът пропадна,
циган баба Здравка гаври
и закла я, и я крадна!
Върната ми е земята -
кръст ли да ù сложа, сине,
хранила ми е децата,
а сега и тя да гине!
Нели знаеш, плодни дръве
′се са криви, ′се чепати,
та и ние, старци, гръбе
още вием над лопати!
И да дойдеш - що ще сториш?!?
В село никой не остана,
нема с кой да поговориш,
камо ли да срещнеш двама!
Във водата има нещо,
а и старост ме събаря...
Сам-сама ще се облещя
да ме ровят чужди хора!
Верно, род родà не чува,
но тежко му кой я няма!
Ако искаш да добруваш,
не прекъсвай корен!
Мама
© Даниела Тодорова All rights reserved.
