До след дъх

Poetry » Love, Philosophical

1.1K 0 0

Дъхът ми трае
само една секунда...
Дълга...
безмерна секунда...
Цяла вечност!

Колко близо си, когато
всъщност си далеч?!
Попила в себе си енергията,
дори да те няма си във мен!

Колко трае една секунда?
Дъх...
Вечност...
Знам ли?!
Знанието плаши ме...

Ти си моята светлина
и няма да допусна
нищо лошо до теб!
На всяка цена!

До след дъх...

4 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова - "Негримирана поезия"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0