До Слънцето
До Слънцето
Кажи ми, Слънце,
какво видя
днес като изгря?
Имаше ли бедни, гладни деца,
изтощени, с мършава снага?
Войници избиваха ли слабите,
уж болка им да намалят?
Вода не търсеха ли хората?
Убиваше ли ги, кажи, умората?
Старец плачеше ли жално,
количка тикаше ли, време... кално!
За петрол политици не спореха ли,
лъжи и клевети пак говореха ли?
Животни изчезваха ли, растения - загиваха,
големци малки избиваха, други май си почиваха?
Терорист жена с бебе уби ли,
за живот колко хора имаха сили?
Кажи, Слънце, за Трета Световна има ли заплаха?
"Да" ми се чу, но недей, Слънце, дете пак заплака!
Аз знам вече - тежко е и на тебе,
та ти виждаш толкова много през цялото време!
А, щях за малко да позабравя -
за любов някъде място остана ли?
Че там искам да ида,
мъка и оръжие ще забравя ли?
Пък ако си тръгна оттук, добро ще направя ли?
Мир искам да стане,
но ти виждаш - не мога!
Мирът е за малко хора тревога.
О, Слънце, нима се ти просълзи?!
Не, аз не искам сълзи твои да виждам!
Нима затова теб сега питам
на север ли, или накъде да поскитам?
Извинявай, Слънце, не съм аз само, дето те наранявам!
Прости ми, пак, Слънце! Но защо, Боже, само аз се извинявам!?
© Мирелла All rights reserved.
