До теб
До теб
Несретно е изгубеното време.
Въздушни кули се рушат за ден.
И всичките Любови Дяволът да вземе,
моята не ще открие, тайно скрита в мен.
Безмълвна спътница до теб ще бъда,
докато небето онемее от тъга.
И бурите се в дребен дъжд превърнат,
а слънцето превърне се във прах.
Докато спре се всеки птичи полет.
Докато свежата трева не изгори
от сълзи огнени на бедни хора,
свидетели на безутешните злини.
Тогава в самотата на Покоя,
когато двамата ще сме съвсем сами,
не знам дали ще имам сили да говоря,
за да ти кажа "Сбогом", или "Остани"...
© Димена All rights reserved.
