До теб
Аз не съм крадец, да крада от душата ти.
Не съм лъжец, а виртуоз, паднал в краката ти.
И както в магьосникът от Оз,
мечтая за сърце,
което да го пазят твоите нежни ръце.
Жадувам за теб така,
както слънцето за своята луна,
но страхувам се от ледената стена,
която градиш ми ти пред теб,
а как чувствам се?
Като прашен черно-бял портрет...
По дяволите, не бих играл аз тази игра,
в която да нямаш уважение и права,
не искам да бъда лошият герой,
а искам да те целуна и в най-големия порой...
Искам тъгата от очите ти да взема,
на малки капки тя да изтече,
да ги попивам с устни и в мене
да се превръщат в нови светове.
И тогава очите ти да блеснат ярко,
без спомен за обида или страх,
а аз да потъвам бавно
във светлите искрици на твоя смях...
Р. Христов 01.01.2013г.
© Тангра Перник All rights reserved.
