До теб
До теб
Ела, любов, да те прегърна,
че още малко ще сме двама,
от този свят аз ще си тръгна,
но и тогава до теб ще остана.
Ще се превърна в топъл дъжд
и ще те заливам с любовта,
на сън ще си отивам изведнъж,
но до тебе ще е моята душа.
Ще стана нежната трева
и босите нозе ще ти целувам,
ще стана глас на песента,
която тихо ще дочуваш.
Ще се превърна в бяла птица
и нощем през прозореца ще идвам,
ще бъда твоята светица
и ден и нощ ще те закрилям.
Прощавай, обич, че те оставям,
но вярвай ми, не искам аз,
любовта си не предавам,
до теб ще бъда всеки час.
Отивам си, любов, прости,
като икона погледът ми ще наднича,
прощавам ти, че друга ще ме замени,
но няма като мен да те обича!
© Радослава Михайлова All rights reserved.
