Остави ми всичко - за тебе - ненужно,
остави ми... мене... излишна и чужда.
А аз плаках ли, плаках сама през нощта
и чаках само да кажеш "ела".
Нима днес ми каза, че ме обичаш?
Сякаш преди вечност беше това!
С какво утре от днес ще е по-различно?
Не искам да идва утрешната зора!
Малките неща те издават,
че може би за теб нищо не означавам.
Мостовете се трошат и се издигат стени...
Не тръгвай! При мен се върни! ...