Nov 22, 2007, 12:22 PM

До теб съм

  Poetry » Love
1.2K 1 5

Остави ми всичко - за тебе - ненужно,
остави ми... мене... излишна и чужда.
А аз плаках ли, плаках сама през нощта
и чаках само да кажеш "ела".

 

 

Нима днес ми каза, че ме обичаш?
Сякаш преди вечност беше това!
С какво утре от днес ще е по-различно?
Не искам да идва утрешната зора!

 

 

Малките неща те издават,
че може би за теб нищо не означавам.
Мостовете се трошат и се издигат стени...
Не тръгвай! При мен се върни!

 

 

А всичко, което някога си искал,
е опора едничка за теб на света,
това съм аз и ще пожертвам всичко!
До теб съм, каквото и да ми струва това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • незнам защо но имам силата да и го кажа само във стиховете
  • благодаря ви за милите думи! наистина значат много за мен! Тошко, надявам се някой ден да събереш смелост да й го кажеш, защото любовта не трябва да се равнява на самоунищожение!
  • пете този изключително хубав стих ме разчувства много защото по сащия начин едно момиче се отнася с мен а аз я обичам прекалено силно за да и го кажа.поздрави за стиха от мен 6+
  • Много самопожертвователно. Иначе стихът ти ми хареса!!!
  • Понякога човек губи години от живота си,докато разбере,че даден човек не го заслужава.Недей да губиш и ти ценно време!От мене-КЪСМЕТ!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...