"До утре"
"До утре" - колко простичко звучи,
в денонощия стрелките си обърнах,
но утре мястото ми тихо, ще мълчи,
от суеверност няма да се върна.
"До утре"- кой ли ще се промени?
Денят ще се надбягва пак с нощта,
ще се прибираме за малко да поспим
и недоспали, ще прокуждаме съня.
"До утре" - все изтъркано, на кръпки,
пришивано с различни гласове,
но утре може да не чуеш моите стъпки
и минутите ще гонят своите часове.
"До утре" - двусмислено е, стига вече,
недей да чакаш, може да ме няма,
днес е тук, а утре - твърде е далече.
Реалността заспива кротко до измама.
"До утре" - тръгвам, без да гледам,
зад ъгъла, не знам какво ме чака,
на посоки все на халост стрелям
и се моля утрото да ме дочака.
© Елица Стоянова All rights reserved.
