Добре дошъл в к(л)уба
Пръстеновидно отражение се движеше,
стените го усещаха като ефир,
и в театрална драма се разнежваше...
Разстилаше фантазии подир.
Оформени преливаха в куб,
такава бе математически езична стаята.
А в него схематично ходеха на клуб
еднооките падежи на омаята.
Последната е гардеробната гаранция,
че утре като сенките под прага
излетят за романтична Франция,
на стените изтощени мирис се полага...
На мастило, изсушено в лилаво,
на река, удавила се в сенките,
на траектория, глобена, че не е направо,
скъсана на изпит обич, заради оценките...
Движението в куба прозира
и по съседски устойчиво то приляга
на смели попълнения в ефира -
окъснялата аудитория да забавляват.
© Ниела Вон All rights reserved.
