Добре съм, мамо!
Понякога годините тежат ми,
животът си премина като миг
и само спомените се завръщат...
Било ли е...? – Несъществуващ стих!
Кога отмина младостта ми?
Угасна тя като горяща свещ.
Какво ли след мене ще остане?
Това си ти, мое обично единствено дете.
Когато спиш те гледам и целувам,
ресните ти потръпват във съня.
Какво ли ти сега сънуваш...?
Една - единствена, несбъдната мечта,
един хоризонт, който трябва да се стигне
и колкото далеч и да е той,
напред върви със вяра и надежда...!
А аз ще чакам там на прага.
Ще чакам своето дете
да се завърне, за да ми каже:
„Добре съм, мамо, ах, добре...”
03-12-2014 год.
© МД All rights reserved.
