Aug 8, 2009, 8:32 PM

Добрите хора

  Poetry
2.6K 0 16

ДОБРИТЕ ХОРА

 

Добрите хора искат да са скрити,
сами, за да не бъдат наранени...
И този страх сковава им душите -
самотни и обгърнати в безвремие...
Заключени зад зидове високи,
не виждат други хора и се крият
във замъци измислени, безоки...
Дори и птици там гнезда не вият...
И ако не прекрачат тези зидове,
добрите хора просто си отиват,
без никой да успее да ги види
и без за миг да са били щастливи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Адмирации!
  • Точно и силно. Браво!
  • То какво излезе?Добър и нещастен могат и да се окажат синоними!
    Всеки иска да е преди всичко щастлив, пък ако има начин и да сторва по нещо добро.

    "Съществува само един начин да бъдем щастливи - да живеем за другите."

    Майка Тереза казва същото, като Достоевски, макар с други думи, но освен това го върши и на дело.
    Добрите хора трябва да са всеотдайни, не да се крият зад зидовете, които сами издигат около лесно ранимите си души.

    Поздравявам автора за този призив!
    Нека всички да бъдем по-добри и по-щастливи!
  • Докосна сърцето и ми разплака душата!
  • ...............! Истинско е!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...