И бързат те през нашите години,
оставяйки в дните ни следа,
а после мигом ги поглъща
в паст зловеща вечността..

Можеше безброй добри усмивки
в дните божи да си подарим
и още малко да сме двама,
преди отново да се разделим..

От свят добър, в който днес си ти,
ме гледаш благо с топлите очи,
на рамото ми слагаш ти ръка,
дочувам сякаш твоите слова.

И пак в радост грее ми душата,
че ето двама ще сме в света,
но в миг отново се събуждам
и чувам само вятъра в нощта...