Добрите хора
Добрите хора бързо отминават
зад хоризонта на живота опустял,
а вътре в нас остава тишината,
искри от спомена недоизтлял...
И бързат те през нашите години,
оставяйки в дните ни следа,
а после мигом ги поглъща
в паст зловеща вечността..
Можеше безброй добри усмивки
в дните божи да си подарим
и още малко да сме двама,
преди отново да се разделим..
От свят добър, в който днес си ти,
ме гледаш благо с топлите очи,
на рамото ми слагаш ти ръка,
дочувам сякаш твоите слова.
И пак в радост грее ми душата,
че ето двама ще сме в света,
но в миг отново се събуждам
и чувам само вятъра в нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Дочев Всички права запазени
