Добро утро
Добро утро мила моя!
Сънувах те, да знаеш.
Беше притихнала, красива,
същински блян, докосван с пръсти!
Знай, душата ми е твоя!
И каквото и да правиш
така ме вдъхновяваш,
елементите са ти тъй присъщи!
Водата, която гали нежно,
милва чак душата!
Целувките ти - истинска магия!
И никога не стигат!
А огънят, изгаря всяко нещо,
което не съвпада със мечтата!
Пожар! Истинска стихия!
Целуния!
Тез очи го заслужават!
И коленича аз пред тебе,
озарен от огънят ти нежен,
каня те, ела със мене
към хоризонтът тъй безбрежен!
Чуй! Вселената притихва сякаш...,
за да чуе какво ще кажеш!
Ела! Пред тебе коленича,
а душата ми през очите някак си наднича!...
© Добромир Иванов All rights reserved.
