Sep 3, 2019, 12:07 PM

Добро утро, Страннице...

  Poetry » Love
355 0 0

 

Добро утро, Страннице...

 

В нощта вървяхме двамата,

а падаща звезда

изгаряйки, към Храма

ни сочеше следа...

 

Но не натам вървяхме

в загадъчният мрак,

защото млади бяхме

и влюбени, все пак...

 

Влечеше ни -- Потайното

в загадъчния свят,

оттатък на -- Безкрайното

в Живот неопознат...

 

Там в колко чувства странни

изтръпвахме безброй,

преплели длани в длани

зад всеки нов завой!...

 

... Ти помниш ли, когато

назад подвила крак,

в онуй чаровно лято

целуна ме, все пак?...

 

А след това побягна,

догоних те и виж

ти вече от тогава

в Живота с мен вървиш...

 

И Страннице, до мене

се будиш всеки ден,

а аз обикновено

те гледам възхитен...

 

... Не се оказа драма,

че в оня късен час,

не тръгнахме към Храма

със страст на исихáст...

 

А Любовта, човешката

избрахме и така:

–дори да беше грешната

сме с теб и до сега...

 

... И всяко утро Страннице,

след сутришната страст,

през Вечността, Омайнице

съм в нежната ти власт!...

 

15.12.2017.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...