Добро-зло

Вярвам, че от раждането си ние носим доброто,
знам обаче в нас, посята е частица и от злото.
Създадени с любов и светлината свята,
обгърнати сме ние с добротата.
Лошото е, че в чистите ни помисли винаги ще има нещо тъмно,
като черна дупка злото всичкото добро поглъща.
Всяко зло заражда се от нещо малко, но изяжда те от вътре бавно.
Завладее ли ни то, обсажда ни главите с мисли черни,
трудно е с него да се борим ние сами,
сякаш сме забравили, че родени сме от чисти помисли и добрини.
Забравили сме ние за онази светлина искряща,
която е посята в нас, когато сме били незрящи.
Трудно ми е да опиша онази чиста, ярка доброта,
но решен съм да огрея с нея цялата ни тъмна страна.
Ние сме закърмени с нея, но си патим тъй като използват я обратно срещу нея,
трябва да се мъчим ние да греем.
Лошото е, че мрака е дълбок - трудно всяко кътче в него ще огреем,
а и всеки взема ти по малка част от нея, без да връща.
Дори се обръща и със силна злоба те посочва с лошотия те обгръща.
Сякаш страха проникнал е дълбоко в сърцата
и изяжда всеки ден от там част от добротата,
бавно прави той на мрака място, тъмни мисли ни насажда,
и накрая злото обладало ни е то изцяло,
и започва да изгаря ни душите, поставяйки тъмен непрогледен мрак у нас самите.
Сякаш сме останали без сили,
да надникнем вътре в нас и се върнем в онази миг,
когато обгърнати от ярка, чиста, свята светлина, родена тя от доброта били сме ние.
Да, сърцата ни кървят ужасно
и в душата ни за онова добро не се намира място,
но пък във всяко тъмно зло има посята светлина, тласкаща ни тя към доброта.
Нека да дадем си ние един на друг от онази искрена надежда
и говорим си с любов а не с омраза гневна, сякаш неизбежна.
Знам това ще ни спаси душите, обладани те от зло чак стоят сковани
и с ярък меч в ръка, ще разкъса мрака тази забравена от нас отдавна доброта.
Тя ще ни помогне да разберем,
че злото не е нищо друго освен една злокоба черна, създаваща проблем и пак проблем.