Добротата със сърце е смело
Да започнем приказката – как?
Може би с: Живял в далечно време
храбър и решителен юнак,
змейова глава готов да вземе.
(Иска ми се да повярваш ти,
че злината също като змей е.
Тя се храни с чуждите мечти.
Но да влезем в приказката с тебе.)
Този змей изяждал наведнъж
три девойки с още три момчета.
По света летял нашир и длъж,
в ужас тръпнел всеки. Но напет
момък във двореца се явил.
– Ето, царю, с мойта остра сабя
ще пронижа змея! – заявил –
За да свърши този мор накрая!
– Щом така решил си ти – добре!
Змеят победен от теб да легне!
Изходът един ще разбере
и смъртта си няма да избегне.
Тръгвай, момко, змейова глава
тук пред мен да донесеш след боя! –
заповядал царят. След това,
питаш ти – какво се случи с тоя
кръвожаден звяр проклет? Дали
сабята младежка го наказа?
Няма как и кой да се смили
над злодея. Стана както каза
и пред царя твърдо заяви
този момък – истински смелчага.
Върнал се в двореца с три глави.
А какво постилаш, за да лягаш,
вярвам, че поука си си взел
и едно наум ще имаш вече.
Нужно е в живота да си смел,
добрини да сееш ти, човече!
Всичко – и невинен жест дори –
нека правим с обич и сърдечност.
Няма по-прекрасни и добри
сънища в постеля от човечност.
((
© Мария Панайотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
