Доброто
Излизам навън
и срещам Доброто.
"Добро утро, Добро!
Защо си само,
защо си унило?"
То мълчи, подминава,
глава наклонило,
влачи бавно крака,
сякаш няма кого
да докосне с ръка.
Може би се надява,
че човек на човека
любов
без да мисли дарява.
И на всичко готов
бързам аз след Доброто
и усещам, че То
бърше пот от челото.
И го хващам за рамо,
и го дърпам назад -
"Спри за мъничко само,
виж на този площад
всеки тебе те чака."
То усмихва се цяло
и потъва във мрака.
Някой каза, видял,
че е спряло
да огледа бардака.
Аз обаче не знам
дали още е там.
Затова ще направя
каквото сърцето ми каже.
И дано не забравя,
ако пак се покаже.
© Весела Петева All rights reserved.
