Доброто спи
Събуди ли се? А, ти още спиш
и пак се гмуркаш в сладкия си сън.
Колко е лесно само да мълчиш,
а нещо страшно случва се навън.
Не хора бродят, бродят духове́,
захапали се като във капан,
развихрени във свойте бесове –
кой залък да откъсне по-голям?
И в тая вакхана́лия зловредна,
спи чувството на съпричастност, свян.
Сякаш във приказка сме извънредна –
филмиран хорър от жесток роман.
Но ти поспи, загърбило следите
от помощ, милосърдие във нас.
А ние будни, гоним се горките,
сред дива алчност с неприкрита страст!
© Данаил Таков All rights reserved.
Пепи, благодаря ти и на теб! Поздрави!
