Добротворко и тайнственият опонент
Живееше на тайнствена планета
едно обичано, усмихнато момче.
Зовеше се от всички Добротворко,
радостта не слизаше от детското лице.
Ако някой го погледнеше накриво,
то му отговаряше с усмивка.
Не таеше във душата злост и жило,
нямаше и помен от преструвка.
Днес ще подаде ръка на грохнал старец,
утре ще напазарува на бездомен.
Добротворко не пестеше сили, с радост
все гледаше да стопли с жест огромен.
Веднъж докато разговаряше вежливо
на пейката с един случаен минувач –
към него полетя парче олово,
с прашка го уцели във окото чак.
Пребледня от болка Добротворко,
обърна се, видя намръщено момче.
То сложи маска на лицето бойко
и избяга бързо в близкото дере.
Мина време, злото се забрави,
но бедите сякаш нямаха почивка.
Ту убито куче лежи на паважа,
ту разполовена котка стряска всички.
Добротворко бе измислил план –
насаме с момчето да си поговори.
Може пък, макар и неразбран,
нещо във сърцето му да потрепери.
Ала съдбата друго бе решила,
в един дъждовен и облачен ден –
когато вятърът пищеше с пълна сила
и бор един осъмна повален...
Тогава някъде от дън земята
изникна непознатото момче.
С превръзка черна на главата,
с уплашени от страх зеници две.
Пое си въздух, впери поглед към небето,
а Добротворко се показа на мига.
Усмихна се, подаде му ръка напето
и двамата разсмяха се едва.
Нали е Добротворко, знае всякак
как да твори любов и доброта.
Момчето тайнствено преобрази се някак,
свали си маската на жлъч и суета.
От тогава на планетата любима
няма погроми и намръщени лица.
Живеят всички дружно и щастливо
и мир царува в техните сърца.
© Албена Тодорова Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
