Dec 18, 2023, 7:06 AM

"Добрутро"

  Poetry
1K 4 1

Стадо, кучета, пастир, осли,
винаги така било е на земята.
Човеците пасат трева като овци,
а някой в тъмното обсебва им душата.
Паяжина изплетена от енергийна връв,
подчинява душите в живи страсти.
Жадна, гладна за свежа кръв
е матрицата на паразитни власти.
Лудо и усмихнато сърце,
за тази вибрация нехае,
високо горе из синьото небе,
господарят светъл Любовта е! 
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Господарят светъл Любовта е
    Поздравявам те!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...