Стадо, кучета, пастир, осли,
винаги така било е на земята.
Човеците пасат трева като овци,
а някой в тъмното обсебва им душата.
Паяжина изплетена от енергийна връв,
подчинява душите в живи страсти.
Жадна, гладна за свежа кръв
е матрицата на паразитни власти.
Лудо и усмихнато сърце,
за тази вибрация нехае,
високо горе из синьото небе,
господарят светъл Любовта е!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
