Добър вечер, ти моя Тъга!
В моя дом отново ли идваш!?
Бързо влизай, нали съм сама,
в мрачната стая е тягостно тихо!
Хайде, разказвай къде си била,
по широкия свят всичко ли има?
Срещна ли някъде любов, доброта,
или всичко е призрачно сиво!?
И повярвай и без теб аз горях
и почувствах, че отново съм жива.
Веднъж на гости дойде Любовта,
дори за кратко бях и щастлива...
Но после затръшна мойта врата,
взе ми всичко – и радост и сила.
Остави ми само една тишина,
и се заключих, та пак да не идва.
Добър вечер, ти моя Тъга!
Имам нужда от обич.., закрила.
Погребах мечтите и пих самота.
Ела, прегърни ме, приятелко мила!
© Пламена Владимирова All rights reserved.