Nov 17, 2006, 8:24 PM

ДОЧАКАХА ПЪРВИ ПЕТЛИ... 

  Poetry
687 0 21

Дочакаха първи петли,

                    будните ми сънища.

                         И щом пропяха...

                                           И съмна -

тихo на пръсти,  си тръгнаха.

Не им казах  довиждане.

                                             Зная. 

               Утре пак ще се върнат.

Тя вратата ми –

вечно отключена.

                           Идват...И

не  питат, дали да останат.

                           Идват.

Като нестинари се ровят

                               в постелята.

                                    Тя жаравена.

                        Всичко изгаря... А

                                   ти, пак  закъсня.      

                       За  да убия страстта,

              цяла нощ се прегръщах

с ръцете им.  

       Сърцето кънтеше.

                                  Примираше, 

                                               Викаше.                         

О, не за милост към тебе...

                 За присъда

                                ги молеше.

Пропяха първи петли.

Небето отвори вратите си.

Не искам да идваш вече!

С тебе...

Студът  ще нахлуе, отвън –

А, аз се страхувам от зимата.                                                                   

 

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??