ДОЧАКАХА ПЪРВИ ПЕТЛИ...
Дочакаха първи петли,
будните ми сънища.
И щом пропяха...
И съмна -
тихo на пръсти, си тръгнаха.
Не им казах довиждане.
Зная.
Утре пак ще се върнат.
Тя вратата ми –
вечно отключена.
Идват...И
не питат, дали да останат.
Идват.
Като нестинари се ровят
в постелята.
Тя жаравена.
Всичко изгаря... А
ти, пак закъсня.
За да убия страстта,
цяла нощ се прегръщах
с ръцете им.
Сърцето кънтеше.
Примираше,
Викаше.
О, не за милост към тебе...
За присъда
ги молеше.
Пропяха първи петли.
Небето отвори вратите си.
Не искам да идваш вече!
С тебе...
Студът ще нахлуе, отвън –
А, аз се страхувам от зимата.
© Веска Алексиева All rights reserved.
