Дочух, че и не пускат голи
Последната бедняшка риза,
по шевовете се разнищи.
И той библейски я хариза -
щом в Рая не му трябва нищо.
Според църковните повели,
решѝ беднякът гол да тръгне.
На речите опротивели,
на студ и пек дано обръгне.
Градини райски обещани,
децата му си лягат гладни,
месии разни самозвани,
със него плачат - ден до пладне.
А стадото в егрека влиза,
че сопата държи овчарят.
Един бедняк, без дом и риза,
безумец. С Бога разговаря.
Кажи ми, Отче, що се моля?
И тъй гласът ми - глас в пустиня.
Дочух, че и не пускат голи
при Тебе, в Райската градина...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
