Тъй казват: "Утрото по-мъдро е от вечерта."
Дали защото денем няма мамещи звезди
или защото росата - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затуй ли, либе, дохождаш все рано по зарана,
тихо пристъпваш пред нашите порти тежки?
Кога от лъчи първи градината цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди ми, та не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден.
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен. ...