Присъдата е ясна... До живот! -
на строгия режим на самотата...
Осъден съм на истинска любов
в килия, изкована от душата.
Със катинар от чувства ме държи
и няма как от нея да избягам,
окови ми надяна от вини,
на нар студен във мислите си лягам...
Измъчва ме със спомените ми,
бичува ме със нежен смях до лудост,
със устните ти бавно ме гори,
разпъва ме на вечните заблуди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up