Докато дишам
Откажи се, Любов, да ме следваш.
Аз съм вятър със птици в крилете.
Върховете кръвта ми обсебват,
към брега... звън от котви присветва.
Хоризонтът е моя икона.
В мен молитвите теглят нататък.
Облак срещна ли - шепна дъждовно,
в съпровод на дайре, от листата.
Ако слънце открадна си в шепа,
хуквам целия свят да ошетам
и по капка на всеки в сърцето
да оставя, та обич да светне.
Забрави ме. Без патос излишен.
Подари ми перваз, не и стая.
Ще съм вятърна, докато дишам -
вятър корени пуска... след края.
© Гергана Иванова All rights reserved.
!... Браво е малко!... Весели празници! 