Jun 26, 2007, 9:49 AM

Докато сме заедно - надежда има!!!

  Poetry
838 0 20
Вдигни ме нависоко,
нека разпери криле,
нека полети, горкото -
мое, болно по тебе, сърце...

Почакай сега ще "поникнат"(крилете му).
Като спасения от погинали надежди.
От вярата безкористна във тебе -
душата ми не може да повярва в мене.

И тя ли ме предава?
Нима със шесто чувство "разполагам"?
Или усет имам за нещата?
Дано верни се окажат те накрая...

Докато сме заедно - надежда има!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...