Докато те помня млада и красива

                               Как да те науча да танцуваш „Самба“
                               като теб те няма, даже в Гутагамба?
                               Как да ти покажа, стъпките игриви,
                               като в мен ридаят, храсти и коприви?...

                               Чувам как реката, почва да клокочи
                               от сърцето сякаш – на едно поточе…
                               Лятото си тръгва, без да подозира,
                               че смъртта го чака точно зад баира.

                               Докато Небето – ножа си наточи…
                               И реката спира, в мене да клокочи.
                               Нещо ми подсказва, че си още тука,
                               въпреки че чувам, капките в улука.

                               Нещо ми говори, че си още жива,
                               докато те помня, млада и красива!...
                               Лятото ще идва, даже посред зима,
                               въпреки че него, рядко ще го има.

                               Слънцето ще слиза дълго от баира,
                               дето Хоризонта –  пада и умира…
                               Докато Небето – ножа си наточи…
                               И дъждът не спира в мене да клокочи!...