Докато Времето събаря...
на една приятелка
Докато Времето събаря
короната на царя
и гордия столетен дъб,
а под закона му логичен
подобно роб под бича
смирено всеки свива гръб,
докато другите приемат
мечтите да им взема
и да ги гази с жилав крак,
и викат сред сганта, че с нови
приятелства, любови
ще са щастливи утре пак,
ти, все изправена до фара
на лудата си вяра,
стоиш сред тоя ураган
и само в твоите зеници
разпръсква рой искрици
един и същ безумен блян.
Те търсят другаде огнище,
щом плаща им разнищи
в сърцето чуждо влязъл студ,
но теб краси, макар и гола,
на дързост ореола,
защото "влюбен" значи "луд".
© Тошко All rights reserved.
, навярно само който не е бил вюбен!
