Докато всички спрат да вярват в приказки
Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото.
Като монета е далечно слънцето...
Кървяща е цената да го стигнеш,
изгубиш ли способността да свържеш
два края на измислена история,
в която добротата побеждава.
И вади кестени от незагасналия огън
заради нещо и заради някого,
когото е посочило сърцето
с една уверена непогрешимост...
А всяка приказка си има грешници,
осъдени да ги разказват с присмех,
докато почнат да приличат на герои.
Модел за подражание и избор:
на всякаква цена - да си отгоре,
на всякаква цена - да си пред всички...
Докато всички спрат да вярват в приказки,
докато смесят вещици с вълшебници...
И сипят кал в единствения извор,
та после в мътната вода да се оглеждат...
© Дочка Василева All rights reserved.
