16.01.2011 г., 14:12 ч.

Докато всички спрат да вярват в приказки 

  Поезия » Философска
1180 0 35

Талазите на мътната вода са като болест...

Оставят белези и кал, и дъх на гнило.

Оглеждаш в нея тъжния си образ,

ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.

 

Приемаш за нормално неприемливото.

Като монета е далечно слънцето...

Кървяща е цената да го стигнеш,

изгубиш ли способността да свържеш

 

два края на измислена история,

в която добротата побеждава.

И вади кестени от незагасналия огън

заради нещо и заради някого,

 

когото е посочило сърцето

с една уверена непогрешимост...

А всяка приказка си има  грешници,

осъдени да ги разказват с присмех,

 

докато почнат да приличат на герои.

Модел за подражание и избор:

на всякаква цена - да си отгоре,

на всякаква цена - да си пред всички...

 

Докато всички спрат да вярват в приказки,

докато смесят вещици с вълшебници...

И сипят кал в единствения извор,

та после в мътната вода да се оглеждат...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??