Докога ще държиш ти моето сърце
така силно,така жадно в своя плен.
Докога душата самотна ще крещи
без глас,молеща за прошка.
Докога в очите ще вали,ще се стичат сълзи.
И все така ще боли ...Докога?
Взе ти всичко,само болка след себе си остави
и едно сърце,разбито на парчета,така самотно.
Не,спри!Не ме връщай там,където те обичах.
Не ме целувай пак така страстно,не ме докосвай нежно,
ти не ще излекуваш раната дълбока,не ще спреш дъжда.
Остави я!Нека загине любовта,носеща тъга. ...