Докоснах с палеца!
Проплака залезът...
Целунаха се с слънцето!
Докоснах с палеца -
на чудесата зрънцето!
***
Отприщи се небето в океан от сълзи
и капчиците отразиха слънчев плам,
със неочаквана целувка се изпълни
дори и вятърът, из посевите разпилян...
А синевата пя с душа от спомени,
рисуващи трептежа на една любов:
Денят, Нощта - безвременно отровени
да плачат сам-сами с беззвучен зов...
И разделени, те сънуваха за заника,
защото той ги срещаше във миг-съдба!
Обичащи, владеещи, изпълнени със паника,
очакваха минутката живот на своята душа...
***
Любов - дали е лесна за описване?
Един си мисли - лудост е, а друг - лъжа,
На трети му е нужно да почувства липсата,
за да си каже: Птица съм! Аз мога да летя!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
