Докосни ме
Докосни ме. Дори да е само веднъж,
ще ме стопли през дългите нощи.
Като жадна земя, напоена след дъжд,
ще поискам, ще моля за... още.
Утоли моя вътрешен, огнен копнеж.
Силна жажда раздира душата.
Търся мъдрост, о, Боже, дано ми дадеш.
Аз за нея претърсвам земята.
И в очакване тръпна, Ти да вдъхнеш във мен
по-дълбоки, от вчера, прозрения.
Да открия нов смисъл в предстоящия ден.
Да разпръсна цял облак съмнения.
Докосни ме. Не, не искам само веднъж.
Всеки миг ще жадувам отново,
като суха земя, предусетила дъжд,
да ме учиш на Твоето слово.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
