Докосвайки върха

bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)
50 253

Mar 6, 2011, 9:02 PM

Poetry » Phylosophy

831 1 2

Да паднеш от високо най-боляло
и сривало човешките съдби,
но падайки, потъвайки изцяло -
разбрах, усетих - не боли.

Докосвайки върха, изричаш думи -
че силен си, способен, всемогъщ,
след време точно то ще те погуби -
изреченото, не падането изведнъж.

Върховете върхове са, да се покоряват,
да се качваш и да падаш ти от тях:
изкачвайки се, мислиш, че успяваш,
а падайки, крещиш в неистов страх.

И когато с нови сили пак нагоре тръгнеш -
поспри за малко и добре си помисли:
дали е по-разумно да се върнеш,
или да кажеш "разбрах, усетих - не боли".

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mitko1093 (Димитър Михов)

2012-10-30T20:07:21+02:00

Да, щастието е в безсмислието, Сизифе.
esfir (Есфир Асфар)

2011-03-07T21:16:09+02:00

...дали е по-разумно да се върнеш,
или да кажеш "разбрах, усетих - не боли"...